Вселенски боклук
Ти разтвори крила, от мечти изтъкани.
Полетя надалеч. Преброди вселената.
И сред всички планети, там разпилени,
Като нашата Земя, видя ли, зелената?
Все още зелена. От космоса, синя я виждат.
Все още има трева и цветя, и дървета.
Затова и ангели, вкупом на Земята прииждат.
Ридаещи ангели. За Земята ни, клета.
Вместо ние на тях, те ни се молят.
Спрете бе, хора! Замята е ваша.
И дяволите не биха могли да го сторят.
Вие и Рая ще превърнете в каша.
Кой ли ги чува? Тровим земята.
Газове. Торове. Радиация. Смърт.
И лицемерно се молим на небесата.
И сами слагаме в колелото си прът.
Ти разтвори крила. От какво са направени?
Не разнасяй във вселената, зараза от тук.
Нека се мъчим! Нека Бог ни забрави!
Избрахме сами, да сме вселенски боклук!
© Ник Желев Todos los derechos reservados