23.04.2015 г., 12:52

Вселенски боклук

490 0 2

Вселенски боклук

 

Ти разтвори крила, от мечти изтъкани.

Полетя надалеч. Преброди вселената.

И сред всички планети, там разпилени,

Като нашата Земя, видя ли, зелената?

 

Все още зелена. От космоса, синя я виждат.

Все още има трева и цветя, и дървета.

Затова и ангели, вкупом на Земята прииждат.

Ридаещи ангели. За Земята ни, клета.

 

Вместо ние на тях, те ни се молят.

Спрете бе, хора! Замята е ваша.

И дяволите не биха могли да го сторят.

Вие и Рая ще превърнете в каша.

 

Кой ли ги чува? Тровим земята.

Газове. Торове. Радиация. Смърт.

И лицемерно се молим на небесата.

И сами слагаме в колелото си прът.

 

Ти разтвори крила. От какво са направени?

Не разнасяй във вселената, зараза от тук.

Нека се мъчим! Нека Бог  ни забрави!

Избрахме сами, да сме вселенски боклук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...