31 may 2025, 11:09

Вселенско програмиране

  Poesía
291 3 8

ВСЕЛЕНСКО ПРОГРАМИРАНЕ

 

Не съм открила кода на душата,

а Бог мълчи – когато го попитам.

Материя, за всички непозната –

със сложен и заплетен алгоритъм.

 

Изчетох томове на сто езика,

изпробвах с аналогови сигнали,

двоично се опитах да извикам –

през нули, единици, интервали.

 

По-мрачна ставаше мъглата гъста,

и влизах ли у нея – трудно дишах.

И сякаш ме разпъваха на кръста.

Невидимото – как да се опише?

 

Къде е коренът и как покълва,

и как расте или с какво се храни?

Дали е дар от някой дрипав влъхва,

или е само зрителна измама?

 

Прерових теистичния справочник.

И тръгнах боса – само по сандали.

Но спънах ли се в счупения плочник,

невидим глас попита: – Заболя ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...