31.05.2025 г., 11:09

Вселенско програмиране

292 3 8

ВСЕЛЕНСКО ПРОГРАМИРАНЕ

 

Не съм открила кода на душата,

а Бог мълчи – когато го попитам.

Материя, за всички непозната –

със сложен и заплетен алгоритъм.

 

Изчетох томове на сто езика,

изпробвах с аналогови сигнали,

двоично се опитах да извикам –

през нули, единици, интервали.

 

По-мрачна ставаше мъглата гъста,

и влизах ли у нея – трудно дишах.

И сякаш ме разпъваха на кръста.

Невидимото – как да се опише?

 

Къде е коренът и как покълва,

и как расте или с какво се храни?

Дали е дар от някой дрипав влъхва,

или е само зрителна измама?

 

Прерових теистичния справочник.

И тръгнах боса – само по сандали.

Но спънах ли се в счупения плочник,

невидим глас попита: – Заболя ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...