5 nov 2011, 17:36

Всеобхватност 

  Poesía » De amor
544 0 8

Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи

и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…

Тогава

масата ще се огъне под недоядения хляб,

сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства,

а аз след него ще вървя да ги отварям,

та на сбогуване пред прага

смирено пред тебе да се причести...

А ти?

Не знам.

Но, дето и да идеш,

вместо вода сълзите ми ще пиеш,

когато плача скрито.

© Василия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??