Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи
и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…
Тогава
масата ще се огъне под недоядения хляб,
сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства,
а аз след него ще вървя да ги отварям,
та на сбогуване пред прага
смирено пред тебе да се причести...
А ти?
Не знам.
Но, дето и да идеш,
вместо вода сълзите ми ще пиеш,
когато плача скрито.
© Василия Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
