vassilia (Василия Димитрова)
4 0
Nov 5, 2011, 5:36 PM

Всеобхватност 

  Poetry » Love
543 0 8

Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи

и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…

Тогава

масата ще се огъне под недоядения хляб,

сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства,

а аз след него ще вървя да ги отварям,

та на сбогуване пред прага

смирено пред тебе да се причести...

А ти?

Не знам.

Но, дето и да идеш,

вместо вода сълзите ми ще пиеш,

когато плача скрито.

© Василия Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??