Всеобхватност
Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи
и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…
Тогава
масата ще се огъне под недоядения хляб,
сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства,
а аз след него ще вървя да ги отварям,
та на сбогуване пред прага
смирено пред тебе да се причести...
А ти?
Не знам.
Но, дето и да идеш,
вместо вода сълзите ми ще пиеш,
когато плача скрито.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василия Димитрова Всички права запазени
