vassilia (Василия Димитрова)
4 0
5.11.2011 г., 17:36 ч.

Всеобхватност 

  Поезия » Любовна
538 0 8

Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи

и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…

Тогава

масата ще се огъне под недоядения хляб,

сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства,

а аз след него ще вървя да ги отварям,

та на сбогуване пред прага

смирено пред тебе да се причести...

А ти?

Не знам.

Но, дето и да идеш,

вместо вода сълзите ми ще пиеш,

когато плача скрито.

© Василия Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??