http://www.youtube.com/watch?v=Kx55O7NnXf8
Мислено си сътворихме есен.
Малко дворче. Къщичка в гората.
Пейка дървена от теб скована.
Седнали сме двама под леската.
Пръстите ни вплетени стебла са.
Цветна обич набраздила е лицата.
Там на рамото ти, моята коса е
разпиляна... Ти и вдишваш аромата.
Кротко слушаме гласчета звънки.
Клонките люлеят пъстър цвят.
Шумоли игриво изворна рекичка –
милва всяко камъче по своя път.
Зима идва! До камината уютна
са децата наши - с техните деца.
Аз плета им вълнени чорапки -
ти навиваш прежда на кълбо.
***
Искам да засеем семенцата
и напролет всички сънища в едно,
да родят за двама ни с децата,
наша пълна къщичка с добро!
07.09.2009
Jullie
© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados
Има толкова страхотни хора на този свят като теб, защо ги има и изродите?
Няма как да не си го помисля за изродите. Рациото не е най-удобното нещо, но така е - мислиш, анализираш и накрая, какво - изводи, но не и решения...
Защото сме несъвършени - част от нас вероятно са от други планети, а част от нас - от ДАРВИНИЗМА, МАЙМУНСКО ПОТЕКЛО!?