Sep 24, 2009, 1:30 AM  

Всички сънища в едно

  Poetry » Love
1.1K 0 30

                                                 http://www.youtube.com/watch?v=Kx55O7NnXf8

 

 

Мислено си сътворихме есен.

Малко дворче. Къщичка в гората.

Пейка дървена от теб скована.

Седнали сме двама под леската.


Пръстите ни вплетени стебла са.

Цветна обич набраздила е лицата.

Там на рамото ти, моята коса е

разпиляна...  Ти и вдишваш аромата.


Кротко слушаме гласчета звънки.

Клонките люлеят пъстър цвят.

Шумоли игриво изворна рекичка –

милва всяко камъче по своя път.


Зима идва! До камината уютна

са децата наши - с техните деца.

Аз плета им вълнени чорапки -

ти навиваш прежда на кълбо.

***


Искам да засеем семенцата

и напролет всички сънища в едно,

да родят за двама ни с децата,

наша пълна къщичка с добро!

 

 

07.09.2009

Jullie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Причетох го и ме стопли...

    Има толкова страхотни хора на този свят като теб, защо ги има и изродите?

    Няма как да не си го помисля за изродите. Рациото не е най-удобното нещо, но така е - мислиш, анализираш и накрая, какво - изводи, но не и решения...
    Защото сме несъвършени - част от нас вероятно са от други планети, а част от нас - от ДАРВИНИЗМА, МАЙМУНСКО ПОТЕКЛО!?
  • Благодаря ти, Доче, за посещението на къщичката ми!
    Нека ми се сбъднат, Светле! Благодаря!
  • Дано ти се сбъдват сънищата, Юле, толкова са хубави!!!
  • Прекрасно,като детски сън
    във който доброто е спечелило награда...
    Аплодисменти за сътворената красота!
  • Сърдечно ви благодаря!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....