Асфалтите са просто обещания и преходни мостОве към разделите, заключени във паузи от мълчания. Посоките принадлежат на смелите, намерили във стъпките утехата и хванали в средата бяла линия, събличаща от страх на пътя дрехата, ушита с онзи цвят убийствен - сивия.
А аз прибрах кръстовищата в мене, където светофари не работят, и всички знаци "стоп" са ми вродени. От тях е още по- горчив животът.
Стоповете са правила. Дори и аз понякога трябва да ги спазвам, като ми ги наврат пред очите. Но само понякога. Иначе- пълен напред в 4 посоки! Идваш ли?
страхотно...убийствено силно...
и метафората...и философията на стиха...много ми харесва...
знаеш...поетична институция си ти...с много обич, мила Елишка.
ти пък! В тая държава знаци се вадят от асфалта като "стой та гледай "... )което ми напомни за една катастрофа но това е друга тема )... та знам ли как е по-добре трябва да си го имаш тоя знак стоп в тебе... но зависи от ценностната ти система и кой път какъв е... някои слагат стоп и на магистрали без пресечни пътища...
всеки път ни водиш някъде ... потапяш ни в различен и вълшебен свят... пък който може да мисли и чувства да си отговаря... ти рисуваш ....
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Прочетох на един дъх, прозвуча песен...
Благодаря ти!