Jun 15, 2008, 4:24 PM

Всички знаци "стоп" са ми вродени

  Poetry » Other
1.2K 0 34
Асфалтите са
просто обещания
и преходни мостОве
към разделите,
заключени във
паузи от мълчания.
Посоките принадлежат
на смелите,
намерили във
стъпките утехата
и хванали в
средата бяла линия,
събличаща от
страх на пътя дрехата,
ушита с онзи цвят
убийствен - сивия.

А аз прибрах
кръстовищата в мене,
където светофари
не работят,
и всички знаци
"стоп" са ми вродени.
От тях е още по-
горчив животът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...