Деван (Деян Иванов)
22 49
25 mar 2021, 7:36

Всичко 

  Poesía » De amor
700 2 5

Съвършено различни и вънкашно чужди,

понесли към нищото дните си,

отхвърлили в минало своите нощи,

се поглеждаме един друг във очите.

 

И откриваме себе си

Откриваме всичко и нищо

Откриваме пътища,

      пътища, по които изгубихме дните си.

 

Откриваме болката, ласката.

         нощта и деня

Откриваме сънища, тягостно горестни,

сънища, прогонили надалече съня.

 

Откриваме трепета, устните,

         топлата, стенеща длан.

Откриваме смисъла, чувството,

         свят в самота обкован.

 

Сенки и мигове,

         погледи,

              бяг.

Откриваме нашите стъпки

         по самотния пясъчен бряг

 

Откриваме радост и мъка

Откриваме сълзи и смях.

Откриваме чувство на тиха тревога,

      обзела надежда и грях.

 

Откриваме нищо

      … и всичко.

 

Поглеждаме се един друг във очите,

отхвърлили в минало нашите нощи,

понесли към нищото дните си.

Свеждаме поглед и сливаме устните си.

© Деян Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Откриваме нищо
    … и всичко." - Замечательно!
  • Благодаря ти, Ирина! Според мен именно в това е смисълът. Аз много често се припознавам в твоите, в тези на Скитница, на Деница...
    Нали така ги чувстваме близки и истински. Ако не ги почувстваме близки до сърцето си, няма да ги разберем.
  • На моменти се припознавам в нечии стихове. Нормално, на всеки се случва. Тук не, но пак има силно влияние, въпреки, че ти съвсем явно не претендираш за някаква вещина и майсторство. Като докоснатите от великия дух стихоплетци
  • Благодаря ти, Скитница!
    И това е малко старо. Но все още ми харесва и на мен.
  • Красиво е и истинско, когато в очите на другия се откриваш и потъваш в тях, понесен на крилете на най- красивото чувство - любов! И е хубаво, че всичко отминало- добро и лошо, не може да промени това усещане...
    Много, много ми хареса! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??