Всичко
Съвършено различни и вънкашно чужди,
понесли към нищото дните си,
отхвърлили в минало своите нощи,
се поглеждаме един друг във очите.
И откриваме себе си
Откриваме всичко и нищо
Откриваме пътища,
пътища, по които изгубихме дните си.
Откриваме болката, ласката.
нощта и деня
Откриваме сънища, тягостно горестни,
сънища, прогонили надалече съня.
Откриваме трепета, устните,
топлата, стенеща длан.
Откриваме смисъла, чувството,
свят в самота обкован.
Сенки и мигове,
погледи,
бяг.
Откриваме нашите стъпки
по самотния пясъчен бряг
Откриваме радост и мъка
Откриваме сълзи и смях.
Откриваме чувство на тиха тревога,
обзела надежда и грях.
Откриваме нищо
… и всичко.
Поглеждаме се един друг във очите,
отхвърлили в минало нашите нощи,
понесли към нищото дните си.
Свеждаме поглед и сливаме устните си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
