13 mar 2015, 20:20

Всичко, което искам...

  Poesía
823 0 3

... е назовимо с едно име

 

Не искам да съм жрицата в любовен храм,
че капка обич жриците не получават.
Слуги и неми пленници са на фетиш избран,
а служенето в храма култ е към измамата.

 

Ни героиня искам да съм в приказен сюжет,
макар че хепи-ендът ми е гарантиран.
Срещу болезнени реалности ще имам амулет,
но насаме духовно пак ще мастурбирам.

 

Защо да съм фантазия и нечий таен сън?
Безспорно е красиво и ласкаещо!
Но ще пропее утрото и хуквайки навън
мечтателят ми ще е пак из битието лаещо.

 

Изящна скулптура от мъртъв порцелан?
И вдъхновение за талантлив художник?
А муза на поет, извайващ думи с плам?
Не е за мене! Аз съм крайно невъзможна!

 

В нехаещия свят, враждебен на любов,
жена ще съм, от плът и настроения!
Ни първата избраница, ни сетен благослов.
Но с настоящо, назовимо въжделение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
  • При теб винаги ми е хубаво.
  • Заложила си на живота, Таня - на живото чувство. А то е наистина за предпочитане пред много точно формулираните, от теб, възможности за избор. На пръв поглед изборът ти е сякаш аналиничен, но при по-внимателно вглеждане, той е избор на сърцето.

    Поздравление за майсторски конструираното и вдъхновено реализираното стихотворение!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...