13 mar 2015, 20:20

Всичко, което искам...

  Poesía
818 0 3

... е назовимо с едно име

 

Не искам да съм жрицата в любовен храм,
че капка обич жриците не получават.
Слуги и неми пленници са на фетиш избран,
а служенето в храма култ е към измамата.

 

Ни героиня искам да съм в приказен сюжет,
макар че хепи-ендът ми е гарантиран.
Срещу болезнени реалности ще имам амулет,
но насаме духовно пак ще мастурбирам.

 

Защо да съм фантазия и нечий таен сън?
Безспорно е красиво и ласкаещо!
Но ще пропее утрото и хуквайки навън
мечтателят ми ще е пак из битието лаещо.

 

Изящна скулптура от мъртъв порцелан?
И вдъхновение за талантлив художник?
А муза на поет, извайващ думи с плам?
Не е за мене! Аз съм крайно невъзможна!

 

В нехаещия свят, враждебен на любов,
жена ще съм, от плът и настроения!
Ни първата избраница, ни сетен благослов.
Но с настоящо, назовимо въжделение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
  • При теб винаги ми е хубаво.
  • Заложила си на живота, Таня - на живото чувство. А то е наистина за предпочитане пред много точно формулираните, от теб, възможности за избор. На пръв поглед изборът ти е сякаш аналиничен, но при по-внимателно вглеждане, той е избор на сърцето.

    Поздравление за майсторски конструираното и вдъхновено реализираното стихотворение!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....