13 jun 2025, 9:53

Всичко любов е

  Poesía
291 0 2

 

 

Прегръщам твоето утре

и всяко ново начало.

Щастлива муза в съня ти

лъч в утро, мъгливо и вяло.

 

Останал отново без брод

съм ширнат мост над реката.

Загубил вяра в човешкия род

искрица надежда съм, таена в душата.

 

От вчера до утре, дели ни само сега,

безкрайност от мигове днешни.

Аз съм всичко и нищо, орис една,

превъплъщение в емоции спешни.

 

Не ме търси, аз съм винаги с теб...

В глътката въздух и светла омара

С надежда за утре и с песен в новия ден

Приеми ме с дъха, дошъл с твойта поява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...