Всичко любов е
Прегръщам твоето утре
и всяко ново начало.
Щастлива муза в съня ти…
лъч в утро, мъгливо и вяло.
Останал отново без брод
съм ширнат мост над реката.
Загубил вяра в човешкия род
искрица надежда съм, таена в душата.
От вчера до утре, дели ни само сега,
безкрайност от мигове днешни.
Аз съм всичко и нищо, орис една,
превъплъщение в емоции спешни.
Не ме търси, аз съм винаги с теб...
В глътката въздух и светла омара
С надежда за утре и с песен в новия ден…
Приеми ме с дъха, дошъл с твойта поява!
© Валя Сотирова All rights reserved.
