3 ago 2023, 8:43

Всичко ми е, и нищо

  Poesía
515 1 0

Живееш, докато всичко се мени:
часовете, дните, годините,
сезоните, местата и хората.

 

Вятърът кара листата да шумолят, 
но никой не кара хората странни 
странно да странят от себе си чрез теб.

 

Успокой се, та ти дишаш. Въпреки страха 
и въпреки заблудата - уповавай се.
Вярата ти е важна. Въображението ти - също.

 

Умората ти е толкова излишна, колкото ти е и нужна,
за да починеш от работата свършена, 
и не такава.

 

Зареди се, за да имаш нови сили през новия ден,
за да бъдеш силен човек през целия си живот,
защото “силен човек” няма значение сред хората.

 

Очи, ръце, прегръдки топли,
и усмивки, и гласове, и хора познати, и всичко мило

що аз желая най-милно ми е най-любимо.

 

Защото спомените съществуват, макар и без бъдеще 
повечето от тях, и макар с любов 
без капка живот - доста от повечето на тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...