Всичко ми е, и нищо

Живееш, докато всичко се мени:
часовете, дните, годините,
сезоните, местата и хората.

Вятърът кара листата да шумолят, 
но никой не кара хората странни 
странно да странят от себе си чрез теб.

Успокой се, та ти дишаш. Въпреки страха 
и въпреки заблудата - уповавай се.
Вярата ти е важна. Въображението ти - също.

Умората ти е толкова излишна, колкото ти е и нужна,
за да починеш от работата свършена, 
и не такава.

Зареди се, за да имаш нови сили през новия ден,
за да бъдеш силен човек през целия си живот,
защото “силен човек” няма значение сред хората.

Очи, ръце, прегръдки топли,
и усмивки, и гласове, и хора познати, и всичко мило

що аз желая най-милно ми е най-любимо.

Защото спомените съществуват, макар и без бъдеще 
повечето от тях, и макар с любов 
без капка живот - доста от повечето на тях.