3.08.2023 г., 8:43

Всичко ми е, и нищо

514 1 0

Живееш, докато всичко се мени:
часовете, дните, годините,
сезоните, местата и хората.

 

Вятърът кара листата да шумолят, 
но никой не кара хората странни 
странно да странят от себе си чрез теб.

 

Успокой се, та ти дишаш. Въпреки страха 
и въпреки заблудата - уповавай се.
Вярата ти е важна. Въображението ти - също.

 

Умората ти е толкова излишна, колкото ти е и нужна,
за да починеш от работата свършена, 
и не такава.

 

Зареди се, за да имаш нови сили през новия ден,
за да бъдеш силен човек през целия си живот,
защото “силен човек” няма значение сред хората.

 

Очи, ръце, прегръдки топли,
и усмивки, и гласове, и хора познати, и всичко мило

що аз желая най-милно ми е най-любимо.

 

Защото спомените съществуват, макар и без бъдеще 
повечето от тях, и макар с любов 
без капка живот - доста от повечето на тях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...