20 dic 2006, 16:31

Всичко с любов

  Poesía
1.5K 0 6
В малката люлка лежат в пелени
осъществените мои мечти,
ти - малко човече, любимо дете,
протягащо мънички, детски ръце.
С очичките малки ме гледаш сега -
единствена майка за тебе в света.
Пред мене е моята плът в нова плът,
кръвта претворена сега в нова кръв.
Във теб въплътена е мойта любов,
ти мъничко мое, за мен благослов
на този свят, с обич дарих нов живот
и с радост откликвам на малкия зов.
И теб да прегърна протягам ръце,
притискам те нежно до мойто сърце,
душичка невинна ме радва сега
и прави ме днес най-щастлива жена!
Блажена притихва мойта душа,
че най-скъпото от всички блага
всяка нощ в кошчето с обич приспивам.
Тогава, изпълнена с радост, разбирам:
и в огън ще вляза за мойто дете,
че в него пулсира днес мойто сърце.
С целувка дарявам те - тих благослов,
за тебе направила всичко с любов!
           27.12.1998г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...