17 dic 2007, 17:43

Всичко свърши

  Poesía
1.3K 0 6

Колко тихо е сега,

когато всичко свърши,

когато си отиде любовта!

И колко тъжен е светът,

когато си сам,

потънал в самота!

 

 

И всичко ти се струва

толкова излишно

и искаш да избягаш,

да поплачеш скришно!

Сякаш нищо няма смисъл вече,

щом щастието е толкова далече!

 

 

Но дори да падаш и да ставаш,

животът продължава!

И дори и да се унижаваш,

щастието наближава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Байкушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....