17.12.2007 г., 17:43

Всичко свърши

1.3K 0 6

Колко тихо е сега,

когато всичко свърши,

когато си отиде любовта!

И колко тъжен е светът,

когато си сам,

потънал в самота!

 

 

И всичко ти се струва

толкова излишно

и искаш да избягаш,

да поплачеш скришно!

Сякаш нищо няма смисъл вече,

щом щастието е толкова далече!

 

 

Но дори да падаш и да ставаш,

животът продължава!

И дори и да се унижаваш,

щастието наближава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Байкушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...