Колко тихо е сега,
когато всичко свърши,
когато си отиде любовта!
И колко тъжен е светът,
когато си сам,
потънал в самота!
И всичко ти се струва
толкова излишно
и искаш да избягаш,
да поплачеш скришно!
Сякаш нищо няма смисъл вече,
щом щастието е толкова далече!
Но дори да падаш и да ставаш,
животът продължава!
И дори и да се унижаваш,
щастието наближава!
© Мариета Байкушева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
