Всичко свърши
Да можех времето назад да върна!
Да можех всичко аз да променя!
Да можех сърцето в камък да превърна
и любовта с безразличие да заменя!
Защо така силно те обичах?
Защо от теб чувствах се пленена?
Защо накрая на скитница заприличах,
която от щастие бе лишена?
Издигнах те на пиедестал
и като слънчев лъч за мене беше ти,
но всичко оказа се провал,
защото поруга дори моите мечти.
Помисли си, че можеш всичко,
че играчка съм в твоите ръце.
И направи нещо така „простичко”,
смаза моето сърце.
Но всичко вече между нас свърши
и с прошката си те дарявам.
Въпреки че престъпление над чувствата ми извърши,
аз щастие ти пожелавам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николета Todos los derechos reservados
