Jun 28, 2009, 9:58 PM

Всичко свърши

  Poetry » Love
790 0 1

Да можех времето назад да върна!

Да можех всичко аз да променя!

Да можех сърцето в камък да превърна

и любовта с безразличие да заменя!

 

Защо така силно те обичах?

Защо от теб чувствах се пленена?

Защо накрая на скитница заприличах,

която от щастие бе лишена?

 

Издигнах те на пиедестал

и като слънчев лъч за мене беше ти,

но всичко оказа се провал,

защото поруга дори моите мечти.

 

Помисли си, че можеш всичко,

 че играчка съм в твоите ръце.

И направи нещо такапростичко”,

смаза моето сърце.

 

 

 

Но всичко вече между нас свърши

и с прошката си те дарявам.

Въпреки че престъпление над чувствата ми извърши,

аз щастие ти пожелавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...