Jun 28, 2009, 9:58 PM

Всичко свърши

  Poetry » Love
793 0 1

Да можех времето назад да върна!

Да можех всичко аз да променя!

Да можех сърцето в камък да превърна

и любовта с безразличие да заменя!

 

Защо така силно те обичах?

Защо от теб чувствах се пленена?

Защо накрая на скитница заприличах,

която от щастие бе лишена?

 

Издигнах те на пиедестал

и като слънчев лъч за мене беше ти,

но всичко оказа се провал,

защото поруга дори моите мечти.

 

Помисли си, че можеш всичко,

 че играчка съм в твоите ръце.

И направи нещо такапростичко”,

смаза моето сърце.

 

 

 

Но всичко вече между нас свърши

и с прошката си те дарявам.

Въпреки че престъпление над чувствата ми извърши,

аз щастие ти пожелавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...