Да можех времето назад да върна!

Да можех всичко аз да променя!

Да можех сърцето в камък да превърна

и любовта с безразличие да заменя!

Защо така силно те обичах?

Защо от теб чувствах се пленена?

Защо накрая на скитница заприличах,

която от щастие бе лишена?

Издигнах те на пиедестал

и като слънчев лъч за мене беше ти,

но всичко оказа се провал,

защото поруга дори моите мечти.

Помисли си, че можеш всичко,

 че играчка съм в твоите ръце.

И направи нещо така „простичко”,

смаза моето сърце.

Но всичко вече между нас свърши

и с прошката си те дарявам.

Въпреки че престъпление над чувствата ми извърши,

аз щастие ти пожелавам.