Всичко свърши
Да можех времето назад да върна!
Да можех всичко аз да променя!
Да можех сърцето в камък да превърна
и любовта с безразличие да заменя!
Защо така силно те обичах?
Защо от теб чувствах се пленена?
Защо накрая на скитница заприличах,
която от щастие бе лишена?
Издигнах те на пиедестал
и като слънчев лъч за мене беше ти,
но всичко оказа се провал,
защото поруга дори моите мечти.
Помисли си, че можеш всичко,
че играчка съм в твоите ръце.
И направи нещо така „простичко”,
смаза моето сърце.
Но всичко вече между нас свърши
и с прошката си те дарявам.
Въпреки че престъпление над чувствата ми извърши,
аз щастие ти пожелавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Всички права запазени
