22 ago 2006, 15:22

Всичко свърши

  Poesía
1.1K 0 0
Кога и как ме остави
и за моята обич забрави.
Аз сякаш потънах в мрак
и любовта беше ми враг.
Ти така ме наказа,
след като чувствата си показа.
Те вече не бяха онези,
с които ти тъй нежно ме глези.
Сърцето ми се разби,
сякаш пронизано от хиляди стрели.
Беше тъй трудно и жестоко,
че ти така ме нарани дълбоко.
Но не мога вече да те разбера
защо когато любовта и в мен умря,
ти отново се завърна
и искаш пак към теб да се обърна.
Разбери че това е невъзножно,
всичко стана тъй сложно.
Няма я в теб любовта ми,
ти не си вече в ума ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...