22 ago 2006, 15:22

Всичко свърши

  Poesía
1.1K 0 0
Кога и как ме остави
и за моята обич забрави.
Аз сякаш потънах в мрак
и любовта беше ми враг.
Ти така ме наказа,
след като чувствата си показа.
Те вече не бяха онези,
с които ти тъй нежно ме глези.
Сърцето ми се разби,
сякаш пронизано от хиляди стрели.
Беше тъй трудно и жестоко,
че ти така ме нарани дълбоко.
Но не мога вече да те разбера
защо когато любовта и в мен умря,
ти отново се завърна
и искаш пак към теб да се обърна.
Разбери че това е невъзножно,
всичко стана тъй сложно.
Няма я в теб любовта ми,
ти не си вече в ума ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...