Aug 22, 2006, 3:22 PM

Всичко свърши

  Poetry
1.1K 0 0
Кога и как ме остави
и за моята обич забрави.
Аз сякаш потънах в мрак
и любовта беше ми враг.
Ти така ме наказа,
след като чувствата си показа.
Те вече не бяха онези,
с които ти тъй нежно ме глези.
Сърцето ми се разби,
сякаш пронизано от хиляди стрели.
Беше тъй трудно и жестоко,
че ти така ме нарани дълбоко.
Но не мога вече да те разбера
защо когато любовта и в мен умря,
ти отново се завърна
и искаш пак към теб да се обърна.
Разбери че това е невъзножно,
всичко стана тъй сложно.
Няма я в теб любовта ми,
ти не си вече в ума ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...