Vrabcheto (Кирил Бачев)
74 1011
1 jun 2008, 19:20

Всичко свършва... и... започва 

  Poesía » Odas y poemas
2250 0 29


Дядо
и... благочестива баба...

Достолепни -
като
вековната човешка мъка...
Мънички -
като искрици - от жарава...
Туй,
което
трябва

е написано...  
И всяка дума...
просто

е изтръгната...
По-ниски от тревата...
Ала - от нея - много по-велики...
От цялото дърдорене - във книгите -

по-Истински...
От хляба - за деня... по-живи...

почти четирдесет летА - живеели самички...
в един невероятен ден
те взели
Син -

от дом за Изоставени...


И той! Познал ги,
целият увит...
във Нови, топли пеленИ...
Изплакал: "МАМА!!! Тати!!!"

И пеели щастливи птичките!
И колко мили са -



тез Малки Радости - Забравени!


Грижовно
той - Синът
пред техните очи израснал...
Във първи клас
задъхано буквара

сричал...



Тя -
майка му -
отишла си така -
тъй,

както и дошла...

далече сякаш - от човешките потребности...
Достойна, истинска... Обичаща...

синът се врекъл
да я носи -



в Себе си...
Преди самият да се... запилее по света...

какво е... любовта... и Верността разбрал...

докАто
този свят -
потъвал във разкош... Тъй

минало и време,
и...


Бащата
сбрал парИ -
синът с приятели да отпразнува войнаклЪка...
Зарадван бил -
дори и побелял -


от мъка...

Почувствал, че...

Животът е прекрасен...




Забързани годините,



минавали...


Не можел да обходи всичко бащиният взор...



...............................................................




Плахи стъпки... Спешна телеграма...



Многоточие ........................................................


"Уважаеми и достопочтени Господин...
Страшно съжаляваме........................
Елате, моля ви...
да разпознаете................."

Каданс забавен... детски плач... И...
Удар ---





със мотор...



Изчезнал



този свят...
Останал само пулсът на старИка...
Не. Не минал даже час...


и Цяла Армия
от Сили Ангелски -
с бездънни, хъркащи - мотоциклетни гласовЕ - подобно Огън
го повикали.
Дошли билИ
отвсякъде... - разбрали за това, което

техния събрат е сполетяло...

Бащата скътал свойта безгранична мъка във сърцето си...
Облякъл ризата - най-бяла!

дето бил приготвил за Женитба на детето...

Целували ръцете му момчетата...
Преди да му дадат да седне в коша... ретро Харли Дейвидсън,
звукът на градоносните машини


го разтърсил...


Стоял - със светещо лице - като Икона...

В колона

тези Тигри от стомана
над асфалта - ронещ се - изсъсквали.


И всичките потеглили -
към Изгрева...

подобно Приказка Епическа,
в която

всичко свършва...



и започва...



...





Истината ли?!...



Това...

са стъпки, дето трябва да се извървяват... тайно...

Да...
Това
е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
без да се оглеждаш - в Живата Вода...



Всяка прилика...



е
просто Случайна...

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви ,мили птички!!!
    Да се изсипе върху вас
    Светлината на Живота с пълната му бъклица....
    Тук-
    при нас - е весело...
    Танци , песни..
    На всички ПерушАни тумбачетата ....пълни са...


    Усмивки
    Прегръщам ви....
  • Честит Рожден Ден!Жив и здрав и много творчески успехи!Наздраве!
  • Честит Рожден Ден, Приятелю!
    С една година ставаш богат-
    на емоции, здраве, късмет,
    на обич и много приятели!
    Честит бъди!
    Прегръщам те от сърце!

  • Честит да бъдеш още мноого дълго с поздравления от мен!
  • Вдъхновението и Жизнерадостта да бъдат с вас...Благодаря ви ,че дойдохте...да се изповидим......
  • За пореден път го чета...
    Много е силно!
    Поздрав!
  • Ами мисля, че тук думите са излишни...!
  • Невероятен - е самия Живот!!!!

    Аплодисменти за теб-от мен- пламенно момиче ,че ми доде на гости...
  • Невероятно е!!!
  • Когато птицата запее - разбира, че нейните сродни ще я чуят...И затова изгаря в песента си...........
    Щастливец съм ,че съм сред вас...в ятото Откровения...
  • Възвишено създаваш, трогваш, покланям ти се...
  • тръпки ме побиха...душата ми заплака...
    с обич, мило Врабченце...прегръщам те...и те целувам...
  • Без коментар...
  • Това
    е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
    без да се оглеждаш - в Живата Вода...
    ...!

    Много силен стих!
  • Вълнуваш...
  • "Да...
    Това
    е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
    без да се оглеждаш - в Живата Вода..."
    Разплака ме Врабчо...
  • Киро, нямам какво да добавя, освен:

    AVE

    Със склонена глава!

  • Интересно И Заинтригуващо
  • Малко късничко...но дойдох,Кире
    И тихичко си тръгвам!
  • Радвам се ,че ми дойдохте на гости.............
  • Невероятно силно въздействие!Завладя ума ми!Прегръщам те!
  • Не съм в състояние да коментирам...
    Врабчо!
    С уважение!
  • Често съм виждала коментари, в които е писано "настръхнах", е, лично аз досега не бях настръхвала - буквално.

    Врабчо, настръхнах, не, не само настръхнах, изправи ме на нокти ...

    останалото, след стиха ти е мълчание ..поне от мен!!!
    мълчание...
  • Врабчо, просто този твой стих днес ми дойде в повече...!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви- за вниманието ........
    Вдъхновение за всички ви....................................
  • "подобно Приказка Епическа,
    в която всичко свършва...

    и започва..."

    Разреши ми да замълча...................
  • !!!
    Случайна, но толкова истинска...
    Твоите стихове ме разтърсват, Врабчо!
    Поздравления за силната поезия!
  • !!!
    МНОГО!
  • Невероятен си!
    Разплака ме, въпреки...случайната прилика!
    Прегръщам те, Врабчо!
Propuestas
: ??:??