1.06.2008 г., 19:20 ч.
Всичко свършва... и... започва
Дядо
и... благочестива баба...
Достолепни -
като
вековната човешка мъка...
Мънички -
като искрици - от жарава...
Туй,
което
трябва
е написано...
И всяка дума...
просто
е изтръгната...
По-ниски от тревата...
Ала - от нея - много по-велики...
От цялото дърдорене - във книгите -
по-Истински...
От хляба - за деня... по-живи...
почти четирдесет летА - живеели самички...
в един невероятен ден
те взели
Син -
от дом за Изоставени...
И той! Познал ги,
целият увит...
във Нови, топли пеленИ...
Изплакал: "МАМА!!! Тати!!!"
И пеели щастливи птичките!
И колко мили са -
тез Малки Радости - Забравени!
Грижовно
той - Синът
пред техните очи израснал...
Във първи клас
задъхано буквара
сричал...
Тя -
майка му -
отишла си така -
тъй,
както и дошла...
далече сякаш - от човешките потребности...
Достойна, истинска... Обичаща...
синът се врекъл
да я носи -
в Себе си...
Преди самият да се... запилее по света...
какво е... любовта... и Верността разбрал...
докАто
този свят -
потъвал във разкош... Тъй
минало и време,
и...
Бащата
сбрал парИ -
синът с приятели да отпразнува войнаклЪка...
Зарадван бил -
дори и побелял -
от мъка...
Почувствал, че...
Животът е прекрасен...
Забързани годините,
минавали...
Не можел да обходи всичко бащиният взор...
...............................................................
Плахи стъпки... Спешна телеграма...
Многоточие ........................................................
"Уважаеми и достопочтени Господин...
Страшно съжаляваме........................
Елате, моля ви...
да разпознаете................."
Каданс забавен... детски плач... И...
Удар ---
със мотор...
Изчезнал
този свят...
Останал само пулсът на старИка...
Не. Не минал даже час...
и Цяла Армия
от Сили Ангелски -
с бездънни, хъркащи - мотоциклетни гласовЕ - подобно Огън
го повикали.
Дошли билИ
отвсякъде... - разбрали за това, което
техния събрат е сполетяло...
Бащата скътал свойта безгранична мъка във сърцето си...
Облякъл ризата - най-бяла!
дето бил приготвил за Женитба на детето...
Целували ръцете му момчетата...
Преди да му дадат да седне в коша... ретро Харли Дейвидсън,
звукът на градоносните машини
го разтърсил...
Стоял - със светещо лице - като Икона...
В колона
тези Тигри от стомана
над асфалта - ронещ се - изсъсквали.
И всичките потеглили -
към Изгрева...
подобно Приказка Епическа,
в която
всичко свършва...
и започва...
...
Истината ли?!...
Това...
са стъпки, дето трябва да се извървяват... тайно...
Да...
Това
е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
без да се оглеждаш - в Живата Вода...
Всяка прилика...
е
просто Случайна...
© Кирил Бачев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Честит Рожден Ден!Жив и здрав и много творчески успехи!Наздраве!
-
Честит Рожден Ден, Приятелю!
С една година ставаш богат-
на емоции, здраве, късмет,
на обич и много приятели!
Честит бъди!
Прегръщам те от сърце!
-
Честит да бъдеш още мноого дълго с поздравления от мен!
-
Вдъхновението и Жизнерадостта да бъдат с вас...Благодаря ви ,че дойдохте...да се изповидим......
-
За пореден път го чета...
Много е силно!
Поздрав! -
Ами мисля, че тук думите са излишни...!
-
Невероятен - е самия Живот!!!!
Аплодисменти за теб-от мен- пламенно момиче ,че ми доде на гости... -
Невероятно е!!!
-
Когато птицата запее - разбира, че нейните сродни ще я чуят...И затова изгаря в песента си...........
Щастливец съм ,че съм сред вас...в ятото Откровения... -
Възвишено създаваш, трогваш, покланям ти се...
-
тръпки ме побиха...душата ми заплака...
с обич, мило Врабченце...прегръщам те...и те целувам... -
Без коментар...
-
Това
е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
без да се оглеждаш - в Живата Вода...
...!
Много силен стих! -
Вълнуваш...
-
"Да...
Това
е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
без да се оглеждаш - в Живата Вода..."
Разплака ме Врабчо... -
Киро, нямам какво да добавя, освен:
AVE
Със склонена глава!
-
Интересно И Заинтригуващо
-
Малко късничко...но дойдох,Кире
И тихичко си тръгвам! -
Радвам се ,че ми дойдохте на гости.............
-
Невероятно силно въздействие!Завладя ума ми!Прегръщам те!
-
Не съм в състояние да коментирам...
Врабчо!
С уважение! -
Често съм виждала коментари, в които е писано "настръхнах", е, лично аз досега не бях настръхвала - буквално.
Врабчо, настръхнах, не, не само настръхнах, изправи ме на нокти ...
останалото, след стиха ти е мълчание ..поне от мен!!!
мълчание... -
Врабчо, просто този твой стих днес ми дойде в повече...!
Прегръщам те! -
Благодаря ви- за вниманието ........
Вдъхновение за всички ви.................................... -
"подобно Приказка Епическа,
в която всичко свършва...
и започва..."
Разреши ми да замълча................... -
!!!
Случайна, но толкова истинска...
Твоите стихове ме разтърсват, Врабчо!
Поздравления за силната поезия! -
!!!
МНОГО! -
Невероятен си!
Разплака ме, въпреки...случайната прилика!
Прегръщам те, Врабчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да се изсипе върху вас
Светлината на Живота с пълната му бъклица....
Тук-
при нас - е весело...
Танци , песни..
На всички ПерушАни тумбачетата ....пълни са...
Усмивки
Прегръщам ви....