Всичко свършва... и... започва
Дядо
и... благочестива баба...
Достолепни -
като
вековната човешка мъка...
Мънички -
като искрици - от жарава...
Туй,
което
трябва
е написано...
И всяка дума...
просто
е изтръгната...
По-ниски от тревата...
Ала - от нея - много по-велики...
От цялото дърдорене - във книгите -
по-Истински...
От хляба - за деня... по-живи...
почти четирдесет летА - живеели самички...
в един невероятен ден
те взели
Син -
от дом за Изоставени...
И той! Познал ги,
целият увит...
във Нови, топли пеленИ...
Изплакал: "МАМА!!! Тати!!!"
И пеели щастливи птичките!
И колко мили са -
тез Малки Радости - Забравени!
Грижовно
той - Синът
пред техните очи израснал...
Във първи клас
задъхано буквара
сричал...
Тя -
майка му -
отишла си така -
тъй,
както и дошла...
далече сякаш - от човешките потребности...
Достойна, истинска... Обичаща...
синът се врекъл
да я носи -
в Себе си...
Преди самият да се... запилее по света...
какво е... любовта... и Верността разбрал...
докАто
този свят -
потъвал във разкош... Тъй
минало и време,
и...
Бащата
сбрал парИ -
синът с приятели да отпразнува войнаклЪка...
Зарадван бил -
дори и побелял -
от мъка...
Почувствал, че...
Животът е прекрасен...
Забързани годините,
минавали...
Не можел да обходи всичко бащиният взор...
...............................................................
Плахи стъпки... Спешна телеграма...
Многоточие ........................................................
"Уважаеми и достопочтени Господин...
Страшно съжаляваме........................
Елате, моля ви...
да разпознаете................."
Каданс забавен... детски плач... И...
Удар ---
със мотор...
Изчезнал
този свят...
Останал само пулсът на старИка...
Не. Не минал даже час...
и Цяла Армия
от Сили Ангелски -
с бездънни, хъркащи - мотоциклетни гласовЕ - подобно Огън
го повикали.
Дошли билИ
отвсякъде... - разбрали за това, което
техния събрат е сполетяло...
Бащата скътал свойта безгранична мъка във сърцето си...
Облякъл ризата - най-бяла!
дето бил приготвил за Женитба на детето...
Целували ръцете му момчетата...
Преди да му дадат да седне в коша... ретро Харли Дейвидсън,
звукът на градоносните машини
го разтърсил...
Стоял - със светещо лице - като Икона...
В колона
тези Тигри от стомана
над асфалта - ронещ се - изсъсквали.
И всичките потеглили -
към Изгрева...
подобно Приказка Епическа,
в която
всичко свършва...
и започва...
...
Истината ли?!...
Това...
са стъпки, дето трябва да се извървяват... тайно...
Да...
Това
е Утринта, когато сбираш Радост от прашинките...
без да се оглеждаш - в Живата Вода...
Всяка прилика...
е
просто Случайна...
© Кирил Бачев All rights reserved.
