Всичко уж е по старому...
Невъзмутима пак расте тревата
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...”
Дрезгавее Висоцки сред хиляди спомени,
разпилени зад мен като трънчета.
Всичко уж е по старому, а е толкова
празен дворът, че чак не е същият...
Без баща ми асмата сълзи кехлибарено.
Хвърля сянка над мократа пръст.
Дните нижат след залеза залез след залез
и измерват на липсата ръста...
Чернотата годишно приключва със траура,
а Висоцки припява до втръсване.
През сълзи тананикам: „... и та же вода.
Только он...” Паля свещ. И се кръстя...
Една година без баща ми...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Болка е...колко добре те разбирам...Те ще живеят винаги в паметта ни, Доче...
-
Приеми моите аплодисменти! Аз не събрах сили да напиша стих по Висоцки. Възхищавам ти се!Великолепие! И поклон пред тези твои стихове!
-
Гълъби тъжни и сиви пак прелитат с послания мъдри
че няма в природата нищо изгубено, даже и сълзите,
всичко дошло е отминало, а времето назад не се връща
бърза и тича реката, но дори и водата никога не е същата...
прегръщам те, мила Доче...
никога и нищо не се връща...и никога и нищо не е същото...
и никога и нищо не е изгубено завинаги... -
Стихът вълнува и докосва. Благодаря!
-
Всичко е по-старому, а дворът е празен... боли...
Поздрави за стиха! -
Духът му е някъде там сред листата
на старата свежа все още асма,
която с радостни сълзи проплаква
щом децата му кътат го в свойте сърца.....
-------------------------------------------------
Нежна прегръдка - Доче. -
"Без баща ми асмата сълзи кехлибарено."
!!!*
Доче, прегръщам те!!! -
...
Доче,прегръщам те! -
Поклон пред паметта му!
А теб прегръщам. -
-
!!!!!
Поклон!
Прегръщам те, миличка! -
... в нас са
-
Доче, поклон вечен, незаменими са, но си остават в нас...
Скоро си мислих, че заради тях не бива да бъдем нещастни, те така още повече биха страдали... Боже, колко си ги обичаме!
(В сряда нали ще дойдеш на сбирката.) -
Никога не е същото след загуба на близък човек...
-
"Без баща ми асмата сълзи кехлибарено.
Хвърля сянка над мократа пръст.
Дните нижат след залеза залез след залез
и измерват на липсата ръста..."
Поклон пред паметта на баща ти и поздрави за силния и неповторим стих!!! -
Бъди!
-
Когато си замине скъп човек всичко се променя и нищо не е същото, просто всеки, дори "лошият човек" е незаменим и може би именно това е Заветът на Милостивия! Непрежалимо е и е до раздиране болно! Всеки, който е загубил скъпи хора знае, как всеки миг усмивка е всъщност неподарен момент за паметта на изгубения и после това носи терзания и чувство за вина. Може би единствената утеха е убеждението, че те са в нас или около нас и сигурно се радват ако ние успяваме да се усмихнем, дори и при тъжния и непреодолим факт, че тях ги няма безвъзвратно. И... въпреки многото съвременни и безвременни тези... дори мисълта за отвъдна среща не ни помага... защото ТЕ ни липсват СЕГА... неумолимо и безвъзмездно!
-
Моите почитания, Доче!
-
по старому, Доче, нали всичко ново е забравено старо. поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
