Довереница (Дочка Василева)
486 17606
18 сент. 2009 г., 23:11

Всичко уж е по старому... 

  Поэзия » Философская
1281 0 19

 

Невъзмутима пак расте тревата

изпод решетките нетрайни на дъжда.

Онази песен пак е във главата ми:

„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.

Только он...”

 

Дрезгавее Висоцки сред хиляди спомени,

разпилени зад мен като трънчета.         

Всичко уж е по старому, а е толкова

празен  дворът, че чак не е същият...

 

Без баща ми асмата сълзи кехлибарено.

Хвърля сянка над мократа пръст.

Дните нижат след залеза залез след залез

и измерват на липсата ръста...

 

Чернотата годишно приключва със траура,

а Висоцки припява до втръсване.

През сълзи тананикам: „... и та же вода.

Только он...” Паля свещ. И се кръстя...

 

 

                              Една година без баща ми...

© Дочка Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Болка е...колко добре те разбирам...Те ще живеят винаги в паметта ни, Доче...
  • Приеми моите аплодисменти! Аз не събрах сили да напиша стих по Висоцки. Възхищавам ти се!Великолепие! И поклон пред тези твои стихове!
  • Гълъби тъжни и сиви пак прелитат с послания мъдри
    че няма в природата нищо изгубено, даже и сълзите,
    всичко дошло е отминало, а времето назад не се връща
    бърза и тича реката, но дори и водата никога не е същата...

    прегръщам те, мила Доче...
    никога и нищо не се връща...и никога и нищо не е същото...
    и никога и нищо не е изгубено завинаги...
  • Стихът вълнува и докосва. Благодаря!
  • Всичко е по-старому, а дворът е празен... боли...
    Поздрави за стиха!
  • Духът му е някъде там сред листата
    на старата свежа все още асма,
    която с радостни сълзи проплаква
    щом децата му кътат го в свойте сърца.....
    -------------------------------------------------
    Нежна прегръдка - Доче.
  • "Без баща ми асмата сълзи кехлибарено."
    !!!*

    Доче, прегръщам те!!!
  • ...
    Доче,прегръщам те!
  • Поклон пред паметта му!
    А теб прегръщам.
  • !!!!!
    Поклон!
    Прегръщам те, миличка!
  • ... в нас са
  • Доче, поклон вечен, незаменими са, но си остават в нас...
    Скоро си мислих, че заради тях не бива да бъдем нещастни, те така още повече биха страдали... Боже, колко си ги обичаме!
    (В сряда нали ще дойдеш на сбирката.)
  • Никога не е същото след загуба на близък човек...
  • "Без баща ми асмата сълзи кехлибарено.

    Хвърля сянка над мократа пръст.

    Дните нижат след залеза залез след залез

    и измерват на липсата ръста..."

    Поклон пред паметта на баща ти и поздрави за силния и неповторим стих!!!
  • Бъди!
  • Когато си замине скъп човек всичко се променя и нищо не е същото, просто всеки, дори "лошият човек" е незаменим и може би именно това е Заветът на Милостивия! Непрежалимо е и е до раздиране болно! Всеки, който е загубил скъпи хора знае, как всеки миг усмивка е всъщност неподарен момент за паметта на изгубения и после това носи терзания и чувство за вина. Може би единствената утеха е убеждението, че те са в нас или около нас и сигурно се радват ако ние успяваме да се усмихнем, дори и при тъжния и непреодолим факт, че тях ги няма безвъзвратно. И... въпреки многото съвременни и безвременни тези... дори мисълта за отвъдна среща не ни помага... защото ТЕ ни липсват СЕГА... неумолимо и безвъзмездно!
  • Моите почитания, Доче!
  • по старому, Доче, нали всичко ново е забравено старо. поздравления!
Предложения
: ??:??