16 nov 2013, 18:28

Всичко в мен

  Poesía
677 0 0

Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.

И във тез редове всичко казвам ви аз.

Стиховете ми - сякаш молитви са святи -

произнесени във среднощния час.

 

Моите истини светли - прогонват тъмата.

Моите мисли - казвам ви ги на глас.

Моите думи - ще ви преобърнат душата.

И ще променят всеки един от вас.

 

И усмивката ми - ще ти сгрее сърцето.

Виж и моето - то също силно тупти.

Моите грешки - кажете ми ги в лицето.

Моята сила - сега я усещаш и ти.

 

Моята вяра - е вярата ми в добротата.

И събужда се тя - и отваря очи...

Моята обич е в песните ми - недопяти.

Моята радост са слънчевите лъчи.

 

Моите битки са други и вече различни.

Не, не водя пак смъртоносна война.

Ала както и преди - воювам за всички -

за истината, която е само една.

 

Моите мисли споделям - ала без да споря.

А и нужно ли е да се води спор?

Някой каза ми - няма сред нас аматьори...

Значи аз също тъй не съм аматьор.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...