Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.

И във тез редове всичко казвам ви аз.

Стиховете ми - сякаш молитви са святи -

произнесени във среднощния час.

Моите истини светли - прогонват тъмата.

Моите мисли - казвам ви ги на глас.

Моите думи - ще ви преобърнат душата.

И ще променят всеки един от вас.

И усмивката ми - ще ти сгрее сърцето.

Виж и моето - то също силно тупти.

Моите грешки - кажете ми ги в лицето.

Моята сила - сега я усещаш и ти.

Моята вяра - е вярата ми в добротата.

И събужда се тя - и отваря очи...

Моята обич е в песните ми - недопяти.

Моята радост са слънчевите лъчи.

Моите битки са други и вече различни.

Не, не водя пак смъртоносна война.

Ала както и преди - воювам за всички -

за истината, която е само една.

Моите мисли споделям - ала без да споря.

А и нужно ли е да се води спор?

Някой каза ми - няма сред нас аматьори...

Значи аз също тъй не съм аматьор.