Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.
И във тез редове всичко казвам ви аз.
Стиховете ми - сякаш молитви са святи -
произнесени във среднощния час.
Моите истини светли - прогонват тъмата.
Моите мисли - казвам ви ги на глас.
Моите думи - ще ви преобърнат душата.
И ще променят всеки един от вас.
И усмивката ми - ще ти сгрее сърцето.
Виж и моето - то също силно тупти.
Моите грешки - кажете ми ги в лицето.
Моята сила - сега я усещаш и ти.
Моята вяра - е вярата ми в добротата.
И събужда се тя - и отваря очи...
Моята обич е в песните ми - недопяти.
Моята радост са слънчевите лъчи.
Моите битки са други и вече различни.
Не, не водя пак смъртоносна война.
Ала както и преди - воювам за всички -
за истината, която е само една.
Моите мисли споделям - ала без да споря.
А и нужно ли е да се води спор?
Някой каза ми - няма сред нас аматьори...
Значи аз също тъй не съм аматьор.
© Стефан Янев Всички права запазени