19 oct 2010, 11:29

Всичкото това...

  Poesía
966 0 21

Няма да бъда ничия сянка

Няма да бъда сладката дрямка

Нито  камък на шия

Нито удобна мека хавлия

Няма да бъда спасителен бряг

Покривка дебела от пухкав сняг

Радостен очакван звън

Щастлив или кошмарен сън

Не мога да съм ничия магия

Каква е тази орисия...

Не мога да съм  и река 

Не е лодка моята душа

Не мога да съм ничий праг

Нито шепа прах...

Не съм картина на стената

Нито пръстен на ръката

Всичкото това аз бях...

Не спирах все горях

Останах мъничка искра

Изпълнена с обич топлина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...