19 oct 2010, 11:29

Всичкото това...

  Poesía
973 0 21

Няма да бъда ничия сянка

Няма да бъда сладката дрямка

Нито  камък на шия

Нито удобна мека хавлия

Няма да бъда спасителен бряг

Покривка дебела от пухкав сняг

Радостен очакван звън

Щастлив или кошмарен сън

Не мога да съм ничия магия

Каква е тази орисия...

Не мога да съм  и река 

Не е лодка моята душа

Не мога да съм ничий праг

Нито шепа прах...

Не съм картина на стената

Нито пръстен на ръката

Всичкото това аз бях...

Не спирах все горях

Останах мъничка искра

Изпълнена с обич топлина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...