19 oct 2010, 11:29

Всичкото това...

  Poesía
967 0 21

Няма да бъда ничия сянка

Няма да бъда сладката дрямка

Нито  камък на шия

Нито удобна мека хавлия

Няма да бъда спасителен бряг

Покривка дебела от пухкав сняг

Радостен очакван звън

Щастлив или кошмарен сън

Не мога да съм ничия магия

Каква е тази орисия...

Не мога да съм  и река 

Не е лодка моята душа

Не мога да съм ничий праг

Нито шепа прах...

Не съм картина на стената

Нито пръстен на ръката

Всичкото това аз бях...

Не спирах все горях

Останах мъничка искра

Изпълнена с обич топлина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...