Всичкото това...
Няма да бъда ничия сянка
Няма да бъда сладката дрямка
Нито камък на шия
Нито удобна мека хавлия
Няма да бъда спасителен бряг
Покривка дебела от пухкав сняг
Радостен очакван звън
Щастлив или кошмарен сън
Не мога да съм ничия магия
Каква е тази орисия...
Не мога да съм и река
Не е лодка моята душа
Не мога да съм ничий праг
Нито шепа прах...
Не съм картина на стената
Нито пръстен на ръката
Всичкото това аз бях...
Не спирах все горях
Останах мъничка искра
Изпълнена с обич топлина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
