Встрани от себе си
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши,
че мислите му до една са мои.
Присягам се. Улавям си една,
а тя тъй мило се усмихва.
Бърбори ми за чудеса,
криле разтваря и отлита.
Долита друга и жужи -
цвета на моя ум не й харесва,
от много догми и вини
усещане за стършел май я стресна.
А, третата- опашка завъртя
с идеята да е комета.
Секундно пътя ми огря
и като другите изчезна.
Очите ми със цвят на мрак
гледат с честност бездната.
Дали останал е кураж
за да разровя пластове заблуди?
До последния!
Знам, неистово боли
мигът преди разсъмване.
Душата с тънък глас шепти:
- Човече, ти наистина прогледна!
В изригналата Светлина
дните сменят своите одежди.
Мислите в душа - галери са,
препълнени с надежди.
© Лъки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересно написано!Родилите си мисли от външно внушение идват и си отиват като суетни госпожици, но бездната е истинска:"Дали останал е
кураж, за да разровя пластове заблуда?"Прозрението е усещане за болка.
Душата шепти:"Човече ти наистина прогледна."
"В изригналата светлина дните сменят своите одежди."
Прекрасно сътворено. За мен беше удоволствие -благодаря!
Поздрав и Весели празници! -
!!!
-
Благодаря за провокацията, Мисана!Зем, много ми е приятно да си ми гост!
Мисана, радвам се, че много правилно си ме прочел.Ние често ставаме роби на мислите си, което ни води до не една задънени улици. Често сме ограбвани именно от внушените ни мисли. На това грабителско мислене разчитат и много рекламодатели. Щриховам "рекламите" за по-лесна образност, но истината е, че темата е много, много дълбока. Трябва кураж за да се гмурнеш в нея
Благодаря на всички прочели! С пожелания да чуваме мислите на душата, които преобличат дните ни с красота и надежда!
Lucky -
Мислите чудеса правят, нищо че понякога боли!
-
Мерси, Лъвице! Трогнат съм от мотото. Но мен ме заинтригува твоето виждане по въпроса за мислите. Изглеждайки привидно наши, те могат все пак да не се окажат такива, а майсторски внушени ни от Нещо.
Брилянтен и изстрадан е финалът ти:
"Знам, неистово боли
мигът преди разсъмване.
Душата с тънък глас шепти:
- Човече, ти наистина прогледна!
В изригналата Светлина
дните сменят своите одежди.
Мислите в душа - галери са,
препълнени с надежди."
За мен тези редове са носители на нещо, което бих нарекъл - качествена мистика!
"В изригналата светлина дните сменят своите одежди."
Чистокръвна сентенциална поанта. Както и:
"Мислите в душа - галери са, препълнени с надежди."
Отличен и пикиращ върху костенурката на паметта, образ е:
"Очите ми със цвят на мрак гледат с честност бездната."
Благодаря ти, Лъвице, че ми даде възможност да се насладя естетически на тези изкусно и поетично сплетени редове!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Никоя, Мисана има това свойство да провокира и вдъхновява, но няма как да скрия факта, че днес бях вдъхновена и от теб
Марина, Стойне, благодаря за прочита и вниманието!
Весели празници!