Встрани от себе си
„Кентавърът на мислите сега говори с теб.”
/”Импресия на мислите” - М. Мисана/
Стоя в страни от себе си
и наблюдавам -Кентавърът* говори
опитва някак си да ми внуши,
че мислите му до една са мои.
Присягам се. Улавям си една,
а тя тъй мило се усмихва.
Бърбори ми за чудеса,
криле разтваря и отлита.
Долита друга и жужи -
цвета на моя ум не й харесва,
от много догми и вини
усещане за стършел май я стресна.
А, третата- опашка завъртя
с идеята да е комета.
Секундно пътя ми огря
и като другите изчезна.
Очите ми със цвят на мрак
гледат с честност бездната.
Дали останал е кураж
за да разровя пластове заблуди?
До последния!
Знам, неистово боли
мигът преди разсъмване.
Душата с тънък глас шепти:
- Човече, ти наистина прогледна!
В изригналата Светлина
дните сменят своите одежди.
Мислите в душа - галери са,
препълнени с надежди.
© Лъки All rights reserved.
Благодаря за чудесните миниатюри!
