13 ago 2015, 23:22

Всяка нощ 

  Poesía » De amor
436 0 3

Всяка нощ


Видях пак очите ти, морски простори

погледнах устните, тръпнещи струни

косите ти, вълни непокорни

усетих дъха ти, цветя от лагуни.


Небето разтвори се в нежна омая

вятър те милваше, искаше теб

после прогонен изчезна в безкрая

така всяка нощ те сънувам от Съдбата проклет.


Сънища мои, миражи желани

като бедуин в пустинята бродя след тях

те са оазисът с извор, видяни

житейските стъпки след тях извървях.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??