13 ago 2015, 23:22

Всяка нощ

661 0 3

Всяка нощ


Видях пак очите ти, морски простори

погледнах устните, тръпнещи струни

косите ти, вълни непокорни

усетих дъха ти, цветя от лагуни.


Небето разтвори се в нежна омая

вятър те милваше, искаше теб

после прогонен изчезна в безкрая

така всяка нощ те сънувам от Съдбата проклет.


Сънища мои, миражи желани

като бедуин в пустинята бродя след тях

те са оазисът с извор, видяни

житейските стъпки след тях извървях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...