Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
13 авг. 2015 г., 23:22

Всяка нощ

660 0 3

Всяка нощ


Видях пак очите ти, морски простори

погледнах устните, тръпнещи струни

косите ти, вълни непокорни

усетих дъха ти, цветя от лагуни.


Небето разтвори се в нежна омая

вятър те милваше, искаше теб

после прогонен изчезна в безкрая

така всяка нощ те сънувам от Съдбата проклет.


Сънища мои, миражи желани

като бедуин в пустинята бродя след тях

те са оазисът с извор, видяни

житейските стъпки след тях извървях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0