Всяка нощ
Видях пак очите ти, морски простори
погледнах устните, тръпнещи струни
косите ти, вълни непокорни
усетих дъха ти, цветя от лагуни.
Небето разтвори се в нежна омая
вятър те милваше, искаше теб
после прогонен изчезна в безкрая
така всяка нощ те сънувам от Съдбата проклет.
Сънища мои, миражи желани
като бедуин в пустинята бродя след тях
те са оазисът с извор, видяни
житейските стъпки след тях извървях.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
