Всяка нощ
Видях пак очите ти, морски простори
погледнах устните, тръпнещи струни
косите ти, вълни непокорни
усетих дъха ти, цветя от лагуни.
Небето разтвори се в нежна омая
вятър те милваше, искаше теб
после прогонен изчезна в безкрая
така всяка нощ те сънувам от Съдбата проклет.
Сънища мои, миражи желани
като бедуин в пустинята бродя след тях
те са оазисът с извор, видяни ...