4 feb 2018, 3:03

Всяка прилика, случайна

  Poesía
562 2 5

- Лельо Меркел, где така?
- Бързам Бойко, ще крада.
Ти защо се още маеш,
с европейци си играеш?
- То така изглежда, лелче.
Председателстваме вече.
Мажем им очите с кал,
Няма милост, няма жал.
Я ми дай един съвет,
к'во да взема най-напред?
- Вземай всичко, не щади
и проекти и пари...
- Меркантилна си ми ти,
целите са ни едни,
но английското бабе
стиска свойто портмоне.
- Нека тя да си върви,
луда сума ще плати.
- Но останеме ли двама,
няма ли да бъде драма?
- Хубавец си, с крива шия,
няма слабостта да крия.
Не мислù сега това,
краят още е в мъгла.
- Лельо Меркелче, сполай,
с теб съм до самия край.
Хайде, тръгвам по задача,
че без мен ще почне мача.
- Хайде, чао и помисли,
чакам нови бежанци.
- Чао! Ако не си разбрала,
почвам нова магистрала
в Кресненското дефиле.
Няма как. Ще се краде.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силна политическа сатира!
    И аз мисля, че умееш да изразяваш себе си.
    Поздрави.
  • Въпросът ми не е глупав, глупаво е, да наливаш вода в мелницата на чужда икономика и да хленчиш за България, демонстрирайки ,,патриотизъм''!
  • Глупав въпрос Исмаил Али.... Бях в България и не мълчах. За справка са стиховете ми от онова време. Всеки прави това което умее. Аз мисля, че умея да изразявам себе си. И определено ми е писнало от това цветово разделение - червени, сини, лилави.... Душите нямат цвят, а нуждите пък въобще.....
  • Не е много смешно! Когато червените изнасяха пари в чували и ни доведоха до просешка тояга, ти къде беше?
  • Разсмя ме,Валентине.Актуална политическа сатира.
    Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...