Всяка прилика, случайна
- Лельо Меркел, где така?
- Бързам Бойко, ще крада.
Ти защо се още маеш,
с европейци си играеш?
- То така изглежда, лелче.
Председателстваме вече.
Мажем им очите с кал,
Няма милост, няма жал.
Я ми дай един съвет,
к'во да взема най-напред?
- Вземай всичко, не щади
и проекти и пари...
- Меркантилна си ми ти,
целите са ни едни,
но английското бабе
стиска свойто портмоне.
- Нека тя да си върви,
луда сума ще плати.
- Но останеме ли двама,
няма ли да бъде драма?
- Хубавец си, с крива шия,
няма слабостта да крия.
Не мислù сега това,
краят още е в мъгла.
- Лельо Меркелче, сполай,
с теб съм до самия край.
Хайде, тръгвам по задача,
че без мен ще почне мача.
- Хайде, чао и помисли,
чакам нови бежанци.
- Чао! Ако не си разбрала,
почвам нова магистрала
в Кресненското дефиле.
Няма как. Ще се краде.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
