Всяка вечер си представям - 

как сме, бабо, двете с теб.

Но все по-трудно оцелявам,

пишейки без теб куплет.

Всяка вечер разговарях,

чувства болни притаявах.

В себе си се аз затварях.

Под завивките глава заравях.

И всяка вечер отговарях,

когато звъннеше ми телефона-

притеснена от леглото ставах,

гласът без глас на микрофона.

И всяка вечер съжалявах,

че нямах още миг един.

И всяка вечер си повтарях:

"Мигът със теб ми е любим."

Всяка вечер си представям-

от болка как се поболявам.

С мисълта една аз продължавам -

любов във стих ти посвещавам.