Всяка вечер бе с теб
Всяка вечер си представям -
как сме, бабо, двете с теб.
Но все по-трудно оцелявам,
пишейки без теб куплет.
Всяка вечер разговарях,
чувства болни притаявах.
В себе си се аз затварях.
Под завивките глава заравях.
И всяка вечер отговарях,
когато звъннеше ми телефона-
притеснена от леглото ставах,
гласът без глас на микрофона.
И всяка вечер съжалявах,
че нямах още миг един.
И всяка вечер си повтарях:
"Мигът със теб ми е любим."
Всяка вечер си представям-
от болка как се поболявам.
С мисълта една аз продължавам -
любов във стих ти посвещавам.
© Йоанна Михайлова All rights reserved.
