24 jun 2006, 20:43

Втори ден тъгува Лъки

Poesía

764 0 14

Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!

Спи Дворецът пуст,невесел,
спомени шушкат тук и там.
Полъхът в завесите провесен
гледа я очудено и ням.

А пък Мо навярно вече
с писалката в ръка,
прагматизмът утвърждава
с прозаичен поглед в някоя вълна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Романтик (Христо Костов)

И аз отивам да поспинкам,
четвърта нощ ли да будувам?
А заранта тук ще се върна,
със вас отново да палувам!

2006-06-25T03:25:00+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Ах...романтиката ни е нужна
в този, толкоз късен час,
ала мисля да се сгуша
в завивките и аз!

2006-06-25T00:18:12+03:00
Романтик (Христо Костов)

Хей, скъпи нежнички души!
Какви са тез чудати предложения?
Във този много късен час,
ще бъда бъда на разположение!

2006-06-25T00:11:32+03:00
fantagero (Мария)

Ние с теб сме си добър тандем,
аз да пазя теб,а ти пък мен!
И тъй живота е по-лесен
макар да не е като песен!

2006-06-24T23:49:25+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

Що така бе Миме......
Ти си ми направо като нашийник!

2006-06-24T23:29:31+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0