Jun 24, 2006, 8:43 PM
Втори ден тъгува Лъки
Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!
Спи Дворецът пуст,невесел,
спомени шушкат тук и там.
Полъхът в завесите провесен
гледа я очудено и ням.
А пък Мо навярно вече
с писалката в ръка,
прагматизмът утвърждава
с прозаичен поглед в някоя вълна.
© Росица Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ах...романтиката ни е нужна
в този, толкоз късен час,
ала мисля да се сгуша
в завивките и аз!
-
Хей, скъпи нежнички души!
Какви са тез чудати предложения?
Във този много късен час,
ще бъда бъда на разположение! -
Ние с теб сме си добър тандем,
аз да пазя теб,а ти пък мен!
И тъй живота е по-лесен
макар да не е като песен! -
Що така бе Миме......
Ти си ми направо като нашийник! -
Към Тинаму
Ах,чудя се във този час,
как, ли да постъпя аз?
С мисли, ли да го призова,
или стихове за него да шептя? -
Недей към Черноморието бяга,
че и моята душа се стяга!
Остани си тук,при мен,
нека той да прави тен!
С много обич! -
Към Джейни
Лъки пее с тъжен глас:
-Къде си, мой любими в този час? -
Здрасти Ади!Здрасти Яна!
Благодаря ви за коментарите! -
Ти си страшен симпатяга
и такаааааааа ме изкушаваш,
но душата ми се стяга
и към черноморието бяга.
Поздрав Христо.
Благодаря ти за шеговитите стихчета! -
Нежна тъка Лъки!
Поздрав! -
Страшна си.
-
Хаха Лъки,радваш.
-
На Мо писалката навярно,
е вече в нечия ръка.
Недей тъжи, пусни ме вътре,
че аз лекувам самота!
Извън закачките - Чудесни стихове, Роси!!! Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
четвърта нощ ли да будувам?
А заранта тук ще се върна,
със вас отново да палувам!