Jun 24, 2006, 8:43 PM

Втори ден тъгува Лъки

  Poetry
761 0 14

Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!

Спи Дворецът пуст,невесел,
спомени шушкат тук и там.
Полъхът в завесите провесен
гледа я очудено и ням.

А пък Мо навярно вече
с писалката в ръка,
прагматизмът утвърждава
с прозаичен поглед в някоя вълна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз отивам да поспинкам,
    четвърта нощ ли да будувам?
    А заранта тук ще се върна,
    със вас отново да палувам!
  • Ах...романтиката ни е нужна
    в този, толкоз късен час,
    ала мисля да се сгуша
    в завивките и аз!
  • Хей, скъпи нежнички души!
    Какви са тез чудати предложения?
    Във този много късен час,
    ще бъда бъда на разположение!
  • Ние с теб сме си добър тандем,
    аз да пазя теб,а ти пък мен!
    И тъй живота е по-лесен
    макар да не е като песен!
  • Що така бе Миме......
    Ти си ми направо като нашийник!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...