24 июн. 2006 г., 20:43

Втори ден тъгува Лъки

766 0 14

Втори ден тъгува Лъки,
а нощес почти не спа.
Как ги мрази тез разлъки
с тягостната самота!

Спи Дворецът пуст,невесел,
спомени шушкат тук и там.
Полъхът в завесите провесен
гледа я очудено и ням.

А пък Мо навярно вече
с писалката в ръка,
прагматизмът утвърждава
с прозаичен поглед в някоя вълна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз отивам да поспинкам,
    четвърта нощ ли да будувам?
    А заранта тук ще се върна,
    със вас отново да палувам!
  • Ах...романтиката ни е нужна
    в този, толкоз късен час,
    ала мисля да се сгуша
    в завивките и аз!
  • Хей, скъпи нежнички души!
    Какви са тез чудати предложения?
    Във този много късен час,
    ще бъда бъда на разположение!
  • Ние с теб сме си добър тандем,
    аз да пазя теб,а ти пък мен!
    И тъй живота е по-лесен
    макар да не е като песен!
  • Що така бе Миме......
    Ти си ми направо като нашийник!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...